Втора част - Премълчани истини
Наслушах се на хвалебствия и нереални самооценки на някои доскоро неизвестни или самовлюбени в себе си „строители“ на Югозападния университет „Неофит Рилски“, които проявиха своята къса памет за паметни години от неговото съдаване, развитие и утвърждаване.
Съвсем основателно е да смятаме, че академичната памет е по-гъвкава и трайна, защото е прието да се твърди, че нейни субекти са хора с повече знания и здрав морал. Но това, което се прояви в дейносттта на някои преподаватели и ръководители в нашия университет през последните 20 години, не потвърди тази теза. Това показва, че има нещо гнило в душите, мислите, чувствата и поведението на онези, които нямат истински академичен облик. Оказа се, че това е всеобщо заболяване в сегашните български университети, където се подготвят специалисти за всички сфери в нашия живот.
Няма да изневеря на себе си и ще споделя това, което видях, направих и преживях като преподавател, ръководител на катедра, заместник-декан, заместник-ректор, председател на Научния съвет по педагогика и психология и член на Комисията по обществени науки към ВАК при Министерския съвет. Това бяха едни от най-трудните години от развитието на нашия университет.
Когато бях назначен в Катедрата по начална училищна педагогика, а по-късно бях и неин ръководител повече от десет години, тя беше най-голямата във Висшия педагогически институт, затова я наричаха негова „майка“. Факултетът по начална училищна педагогика също беше основен в структурата му. Именно в него се моделираха някои от новите специалности, които след това пък станаха ядра за създаване на новите специалности и факултети. Тогава бях и заместник-декан по научноизследователската работа. Именно през тези трудни години отдавах всичко от себе си за развитието на Висшия педагогически институт, а след това вече с дадения му статут като Югозападен университет „Неофит Рилски“. За тях искам да разкажа в тази книга.
Мълчах досега, отминавах със скрита болка това, което преживявах, но повече не мога. Истината трябва да се каже.