2. Хубаво начало
Благородството на проф. Дечо Денев спомогна за създаването на творческа атмосфера в катедрата, която запази и доц. Мария Белова. След това, когато беше избрана за зам.-ректор на института, тя настояваше и аз приех да бъда заместник-ръководител на катедрата. Заедно започнахме да работим за по-ускореното научно израстване на по-младите преподаватели в катедрата.
През м. септември 1984 г. деканът на Факултета за подготовка на начални учители доц. Славчо Петков, който бе спечелил уважението и признателността на всички преподаватели, изненадващо напусна института, но остави неизличими спомени за своя професионализъм и хуманизъм. Със заповед на ректора бе възложено на доц. Георги Стоянов да изпълнява длъжността декан, а на мястото на доц. Иван Киров, който не издържа на игрите против него от тогавашния партиен секретар на факултета Кирил Костов, бях назначен временно за зам.-декан до 1987, след което преизбран на Общото събрание на факултета като такъв до м. ноември 1989 г.
Като зам.-декан по научно-изследователската работа съсредоточих усилията си към разнообразяване и обогатяване по съдържание на изследователската дейност във факултета и тясното ѝ свързване с по-качествената и ефективна подготовка на учителските кадри.
За първи път в страната създадох курс за педагогическа преквалификация на назначени учители, които имаха друга специалност, но нямаха педагогическа правоспособност. Тогавашният главен секретар на Министерството на образованието доц. Тодор Ангелов, който беше в нашия институт преподавател по съвместителство, беше впечатлен от тази моя идея, която след това се прие и беше използвана в цялата страна. Все още срещам първите участници в този курс, на които по тяхно настояване станах ръководител. Те се изявиха като едни от най-добрите учители в професионалните средни училища.
Още оттогава не приемах названието на т.нар. Инженерно- педагогически факултет, открит от някогашния учител по ръчен труд Николай Божков, който беше израснал скоростно под грижите на червения академик Сава Гановски. Самото название предполагаше и изискваше основните дисциплини, които трябваше да се изучават от студентите, да бъдат инженерни, а след това, за да се получи педагогическа подготовка, да се изучават и педагогическите, от които най-много отделните методики за преподаване. Но това не беше извършено във факултета.
През тези години започна да се изгражда новата академична структура на Факултета за подготовка на начални учители под умелото ръководство на декана доц. Георги Стоянов. Освен съществуващите катедри (начална училищна педагогика, теория и методика на физическото възпитание, български език и литература, словесно-изпълнителско изкуство, анатомия физиология и хигиена), бяха създадени и нови (дефектология, чужди езици и история). Техни ръководители станаха известните български учени проф. Любомир Тимчев, проф. Кирил Влахов и проф. Маргарита Тачева.
Факултетът за подготовка на начални учители се утвърди като основно звено в структурата на Висшия педагогически институт. Някои от катедрите в него поставиха основите на бъдещите нови факултети (Историко-филологически, Медико-педагогически и др.). Именно тогава започна и обявяването на конкурси за преподаватели в онези факултети, чрез които се очертаваше бъдещата нова структура на Висшия педагогически институт като предстоящ университет.
Като зам.-декан по научната работа едно от моите задължения беше подготовката и провеждането на конкурсите. Няма да скрия, че една от основните ми задачи в това отношение беше привличането на млади кадри от Пиринския край. Дотогава ми правеше впечатление, че немалко от асистентите във Факултета за подготовка на начални учители бяха от далечните окръзи на страната, които след това напускаха или пък се преместваха в други висши училища.