14. Прилагане на „Закона Панев“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“
На 9 декември 1992 г. 36-ото Народно събрание прие т.нар. „Закон Панев“ (на името на неговия вносител Георги Панев, депутат от СДС, председател на Комисията по образование). След неговото утвърждаване от президента Жельо Желев с Указ № 301 от 22 декември и публикуването му в бр.104 от 24 декември 1992 г. на „Държавен вестник“, започна да се прилага във висшите училища. Ръководството на Висшия педагогически институт беше задължено да го спази. Въпреки това, бе направено допълнително запитване до Министъра на образованието и науката, който определи крайния срок за неговото прилагане.
Разпоредбите на „Закона Панев“ се отнасяха до ръководствата и академичните, факултетните и научните съвети на висшите училища, до ръководствата и научните съвети на научните звена в системата на БАН, както и до ръководствата и научните съвети на всички научни организации, извън упоменатите, на които им е дадено правомощия да обявяват конкурси, процедури и да избират научни и преподавателски кадри. Разпоредбите на този закон се отнасяха и до Висшата атестационна комисия и специализираните научни съвети.
„Законът Панев“ засегна номенклатурните кадри, които бяха на отчет в ЦК на БКП, щатните и доброволни сътрудници на Държавна сигурност, участниците във възродителния процес и секретарите на партийни комитети на БКП във висшите училища и академии.
Започна подготовката на Общо събрание в нашия университет на което да се предприемат мерки за прилагане на „Закона Панев“. Сам се предложи да го ръководи представящият се за „антикомунист“ проф. Николай Божков, който е бил комсомолски секретар в родния му град Сопот, но скри, че е бил такъв и попълни фалшива декларация. Деканът на Правния факултет Траян Лялев пък направи обосновка в своето изказване за необходимостта от неговото спазване. Част от онези преподаватели, които бяха засегнати от този закон, не присъстваха на това Общо събрание.
Уплашен от прилагането на „Закона Панев“, деканът на Педагогическия факултет Йордан Колев стегна партийната група в катедрата. Проведоха специално заседание, за да защитят освободения по съвместителство професор Петър Петров, когото представяха като уволнен, въпреки че беше на постоянна месторабота във факултета за Начална и предучилищна педагогика в Софийския университет.
Министерството на образованието, науката и културата постави срок за провеждането на Общите събрания на факултетните, както и на катедрените съвети, на които на мястото на засегнатите от „Закона Панев“ да бъдат заменени от други преподаватели. Природо-математическият факултет беше първият, който проведе своето събрание на 25 .02. 1993 г. От 29-те членове на този факултет бяха засегнати само трима. На 1 март същата година се проведе Общото събрание на Факултета по психология и предучилищна педагогика. От неговите 30 членове засегнатите от закона бяха 12 преподаватели. Филологическият факултет проведе своето Общо събрание на 4 март 1993 г. От 17 членове на този факултет засегнат от закона беше само 1 преподавател. На 10 март се проведе Общото събрание на Медико-педагогическия факултет, от който засегнатите от закона бяха 3 преподаватели. На следващия ден, 11 март 1993 г., се проведе Общото събрание на Инжинерно-педагогическия факултет. От неговия 35 членен състав засегнат от закона беше само един преподавател, но от департаментите към него – още двама преподаватели. На 23.03.1993 г. се проведе Общото събрание на Юридическия факултет. От неговия 25 членен състав неподписали декларации, т.е. засегнати от закона, бяха 7 преподаватели.
Стачниците от Педагогическия факултет, организирани и ръководени от декана Йордан Колев, забавяха и провеждането на Общото събрание за прилагане на „Закона Панев“. Проведоха се три поредни събрания, предизвикани от подготвени преподаватели, които създадоха тежка неприятна атмосфера, създадена най-вече от специално изпратени от засегнатите от закона.
Най-после на 24 .03. 1993 г. на поредното Общо събрание на Педагогическия факултет от 31 негови члена бяха освободени 8, засегнати от закона. Проф. Пенчо Пенчев не беше подал необходимата декларация, защото беше гузен да я подпише. Ето какво е написал сам той в своята автобиография: „През 1944 г. като войник в Силистра бях в полковия комитет, който ръководеше акцията за укрепване на народната власт в казармата срещу действията на реакцията. В ГК на РМС участвах в неговите агитационно-пропагандни мероприятия...“ За тези големи заслуги към народната власт по-късно Пенчо Пенчев става артист, а след това и професор.
Оказа се, че най-много засегнати от „Закона Панев“ имаше в Педагогическия факултет и във Факултета по психология и предучилищна педагогика, следвани от Юридическия факултет. Научният съвет по педагогика и психология в университета проведе своето заседание на 12 май 1993 г., на което от 25 членове 8 бяха новоизбрани на мястото на засегнатите от закона.
След прилагането на „Закона Панев“ цялостната работа в Югозападния университет продължи спокойно за укрепване на променените състави на факултетните и катедрените съвети. Неспокойна беше само създадената група около бившия секретар по идеологическата дейност на Вузовския комитет на БКП Йордан Колев, която продължи своята яростна борба срещу ректорското ръководство чрез публикуване на пасквили в местния и централния печат. Тогава ВС на БСП разработи специални „опорни точки“ за компромати и водене на съдебни дела срещу т.нар. от комунистите „декомунизатори“.