28. Създаване на Факултета по изкуствата
Още при назначаването ми като гл. асистент във Висшия педагогически институт в разговор с проф. Жечо Атанасов и тогавашния ректор Павел Драганов предложих разпилените специалности по изкуствата в различните факултети да бъда събрани в един факултет. Споделих моя опит като преподавател в Полувисшия институт за подготовка на културно-просветни кадри, където те функционираха много успешно. Ректорът предложи названието на този факултет да бъде „Извънучилищна педагогика“. Не се съгласих. Проф. Жечо Атанасов му каза:
– Павле, идеята на Атанас е друга. Той иска да се подготвят кадри за сферата на културата, в която педагогическите аспекти на тази дйност са все още неизяснени. Вземи и прочети монографията му „Основи на културно-просветаната дейност“ и ще разбереш каква иска да се направи.
Ректорът Павел Драганов беше един от онези български педагози, които се бяха отдали изцяло на изследавателска дейност, свързани с пионерските и комсомолските организации. Кандидатската му дисертация е на тема: „Пионерският актив и изграждането на дееспособен ученически актив“.
Когато през следващата 1983 година беше назначен за ректор доцент Петър Николов (сега професор), поисках среща и с него, за да споделя убеждението ми за необходимостта от педагогизиране на подготовката на студентите от художествените специалности и тяхното обединяване в един факултет. За разлика от предишния ректор, Петър Николов прие моята идея и ме помоли да му подготвя текст за докладна записка, която изпрати до министъра на народната просвета Александър Фол. Тя беше одобрена. В нея обаче беше отминато предложението ми за обединяване на художествените специалности в един факултет, което ме изненада. Тогава все още и немалко от преподавателите по тези специалности не бяха убедени в тази изключително голяма необходимост.
Вече като зам.-ректор на нашия университет една от първите задачи, която си поставих за решаване, беше обединяване на специалностите по изкуствата в един факултет. Докато някои от бившите партийни и комсомолски дейци във Висшия педагогически факултет отрупваха тогавашния вестник „Струма“ с клеветнически материали, най-вече срещу проф. Кирил Чимев и мен, ние продължавахме упорито да изграждаме новата структура на университета.
Най-упорита беше подготовката за създаването и утвърждаването на Факултета по изкуствата през 1994 г. Спецалностите в тази област бяха разпилени в няколко факултета, поради което между тях не се осъществяваше необходимата координация и съгласуваност. Някои от преподавателите в специалностите по изкуствата вече бяха направили опити да интегрират тези специалности, но все още едни от тях си останаха във Факултета по предучилищна педагогика, а други във Факултета за начална училищна педагогика. Обединих усилията в това отношение на проф. Христо Арищиров, доц. Златко Павлов, доц. Йордан Гошев, доц. Николина Огненска, доц. Мария Горанова, доц. Георги Драчев, доц. Стефан Стоянов, доц. Илия Куков и други преподаватели от художествените специалности.
Още през 1991 г. беше взето решение от Академичния съвет за откриване на факултет с наименование Факултет по педагогика на изкуствата, но на учредителното събрание през 1992 г. някои от преподавателите по тези дисциплини провалиха тази хубава идея.
Сега бяха необходими немалко усилия, за да бъдат убедени всички преподаватели от посочените специалности за нуждата от създаването на този факултет. Вече бяха привлечени и водещи учени в областта на изкуствата, с които имах няколко срещи. Зад моето твърдо решение да проведем Общо събрание за създаването на факултета застанаха отново предишните инициатори. Професор Арищиров настояваше събранието да се ръководи от мен, защото се очакваше съпротива пак от онези, които бяха против откриването на този факултет. И понеже имаше вече привлечени изтъкнати хабилитирани преподаватели, те се страхуваха, че ще бъдат освободени от работа поради това, че някои от тях нямаха още научни степени и звания.
Цели четири часа продължи събранието, на което предишните противници на този факултет създаваха тежка атмосфера. Уверявах колегите, че новите хабилитирани преподаватели, които бяха привлечени, за да четат лекции, ще им помогнат за тяхното по-бързо научно израстване, както и стана след това.
На събранието присъстваше и известният български учен проф. Атанас Натев. Когато успях да укротя т.нар. „опозиция“, той се доближи до мен и ми прошепна:
−Поздравявам те! Аз никога не бих издържал на такова напрежение.
Най-после на 13 ноември 1994 г. Академичният съвет гласува с мнозинство решение за откриване на Факултета по изкуствата. За декан беше избран проф. Христо Арищиров, а за зам.-декан гл. ас. Златко Павлов. Бях избран за член на Факултетния съвет, за да подпомагам новоизбраното ръководство.
Никога няма да забравя, че деканът и неговият заместник бяха постоянни гости в кабинета ми, където заедно обсъждахме по-нататъшното развитие на факултета, в който бяха назначени изтъкнати български учени в областта на изобразителното, музикалното, театралното, хореографското изкуство и известни културолози. Заедно с вече споменатите първи инициатори за създаването на факултета по изкуството не мога да отмина и заслугата на създателите на специалността „Културология“ проф. Влъчко Кунчев, проф. Елит Николов, проф. Атанас Натев и проф. Неделчо Милев, които бяха създатели на проекта на това ново направление в структурата на Факултета по изкуствата. Много силно беще присъствето на изтъкнати български учени и в другите специалности. Незабравими си останаха моите много чести срещи с тях.
Някога бях и един от инициаторите за обединяването на създадените в България три института за подготовка на културно-просветни кадри – в Благоевград, Варна и Хасково, с другите полувисши институти в областта на изкуството (музикален, хореографски и библиотечен). Тогавашната ми мечта се осъществи по своеобразен начин в Югозападния университет.
Когато се срещаха трудности в работата на новосъздадения Факултут по изкуствата, при мен много често идваха както неговите ръководители, така също и отделни преподаватели, за да решим тяхното преодоляване. Тези срещи останаха незабравими в моята памет.
Още през първите години от създаването на Факултета по изкуствата, започна да се проектира и създаването на съвсем нови специалности в този факултет. Именно затова си спомням, че вече привлечените изтъкнати учени в областта на изобразителното изкуство, заедно с все още младите тогава преподаватели настояваха упорито да се промени названието „Факултет по педагогика на изкуствата“ с „Факултет по изкуствата“. На 17.04.1995 г. официално беше внесено това предложение до членовете на Факултетния съвет, което се одобри и утвърди сегашното название на Факултета по изкуствата.
Създаденият Факултет по изкуството от една страна обогати и разнообрази културната дейност в Благоевград, а от друга – създаде много тесни връзки и взаимоотношение с културните институти в Благоевград – Държавния театър „Н. Вапцаров“, Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Пирин“, Камерната опера – Благоевград, Дружеството на художниците, Радио Благоевград, а по-късно и със студиото на Българската национална телевизия.
Радвам се, че сегашното ръководство на Факултета по изкуствата постигна много за неговото утвърждаване като един от най- привлекателните факултети в структурата на Югозападния университет. Винаги, когато се срещам с неговия декан проф. Йордан Гошев, се вълнувам и му стискам здраво ръката за постигнатите успехи на преподавателите и студентите.