22. Тържествено събрание в Народния дворец на културата
На 11 ноември 1993 г. по повод 200-годищнината от рождението на патрона на нашия университет Неофит Рилски, в зала № 2 на НДК се проведе тържествен концерт спектакъл, подготвен от ансамбъл „Пирин“, на който присъстваха много посланици и депутати. Поради постъпването ми в болница, при подготовката идваха около болничното ми легло колеги, с които съставихме програмата. Най-активна в това отношение беше доц. Магдалена Глушкова, която помолих да поеме ръководството на организационния комитет, настанил се в хотел „Хемус“.
Вечерта, към 19 часа, без разрешение на лекуващия лекар, напуснах Трета болница в София, за да произнеса тържественото слово за Неофит Рилски, което подготвих на болничното легло. На тържеството присъстваха кметът на Благоевград Елиана Масева и областният управител Любим Пранжев, които подпомогнаха организарането на юбилейното честване. Ансамбъл „Пирин“ изнесе вълнуващ концерт, който беше посрещнат с възторг от присъстващите гости.
След това тържество в НДК, посланиците от много страни проявиха траен интерес към нашия университет. Често те бяха наши гости. Срещаха се с преподавателите и студентите. Така се разшириха взаимоотношенията на Югозападния университет с университетите в някои от другите европейски страни.
След тържественото събрание в Народния дворец на културата винаги, когато ходех в Народното събрание, при мен идваха онези депутати, които присъстваха на него. Те бяха силно впечатлени от моето слово, в което подчертавах изключително важното място и роля на нашия университет за обновяване и осъвременяване на просветните и културните традиции в този край на България. Някои от тях бяха проучили вече моите възрожденски корени. Често ме разпитваха за тях и недоумяваха защо и от къде извира злобата на онези, които водеха битката срещу мен и необходимостта от утвърждаване на статут на университета. При една от тези срещи депутатът Лучников даде най-точният отговор:
– Господин Попов е потомък на известни просветни и революционни дейци, които са жертви на комунистическия режим, а враговете му са все комунисти, комсомолски и партийни секретари. Те се страхуват от него.